Медицината, базирана на доказателства, и информираният избор на родителите са сред най-важните условия за защита на детското здраве. Това подчерта проф. д-р Боряна Слънчева – педиатър и неонатолог в СБАЛАГ „Майчин дом“, в ефира на NOVA.
Разговорът се проведе по повод 50-годишнината на Клиниката по неонатология към „Майчин дом“, но темите, които проф. Слънчева постави, надхвърлят рамките на юбилея. Те са свързани с една от най-важните задачи на съвременната педиатрия – да предпазва децата чрез доказани медицински средства и достоверна информация.
Проф. Слънчева е категоричен привърженик на ваксинопрофилактиката и призова родителите да вземат решения, основани на медицински доказателства, а не на страхове и митове. Според нея спадът на имунизационното покритие създава реален риск от завръщането на заболявания, които медицината вече е успяла да постави под контрол.
Когато ваксинацията защитава и най-малките
Един от важните акценти в разговора е свързан с факта, че не всяко дете може да бъде защитено чрез собствената си имунизация още в първите месеци от живота си.
Това е особено важно за новородените и малките бебета, които са сред най-уязвимите към тежко протичащи инфекции.
Проф. Слънчева разказва, че в практиката си е виждала случаи, при които неваксинирани по-големи деца са представлявали риск за малките бебета в семейството, включително при коклюш. Именно затова ваксинацията има значение не само като лична защита, а и като част от отговорността към най-уязвимите членове на обществото.
„Забравените“ заболявания не са изчезнали
Проф. Слънчева обръща внимание и на рисковете, свързани с морбили, паротит и рубеола.
При паротит заболяването може да доведе до усложнения, включително засягане на тестисите при момчетата и последващи проблеми с фертилитета. Рубеолата е особено опасна по време на бременност, тъй като инфекцията може да увреди плода и да доведе до тежки последствия.
Неонатологът категорично отхвърля и отдавна опроверганите твърдения за връзка между ваксините и аутизма. Според нея е необходимо родителите да имат достъп до повече достоверна информация, за да могат да преценяват реалните рискове от инфекциозните заболявания и ползите от имунизациите.
Неонатологията – професия, в която всеки живот е предизвикателство
Разговорът с проф. Слънчева естествено се връща към мястото, където тя е посветила десетилетия от професионалния си път – неонатологията.
„Всяко дете за мен е предизвикателство“, споделя тя, говорейки за работата с недоносени и тежко болни новородени.
Това са пациенти, които са изключително беззащитни, но същевременно притежават забележителна жизненост. Именно моментите, в които лекарите виждат, че едно тежко болно бебе получава шанс да живее, дават смисъл на усилията на целия медицински екип.
Тази философия е в основата и на 50-годишната история на Клиниката по неонатология към „Майчин дом“ – история, създадена от поколения специалисти, които ежедневно работят за най-крехките пациенти.
Грижата продължава и след интензивното лечение
Проф. Слънчева подчертава и значението на близкия контакт между родителите и техните недоносени бебета.
В „Майчин дом“ функционира кенгуру сектор за стабилизирани новородени, където родителите могат да бъдат близо до децата си, докато те продължават да бъдат под медицинско наблюдение.
Контактът с майката и бащата е важна част от грижата. Бебетата разпознават гласа на родителите си, а говоренето, докосването и близостта помагат на семейството постепенно да изгради увереност в грижите за детето.
За много родители периодът на неонатологично лечение е изпълнен със страх и несигурност. Постепенно обаче те придобиват увереност и се подготвят да поемат грижата за своето дете у дома.
Мечтата за национален регистър на недоносените деца
Сред важните теми, поставени от проф. Слънчева, е и необходимостта от дългосрочно проследяване на недоносените деца.
Тя посочва като своя голяма професионална мечта създаването на национален електронен регистър на недоносените деца, който да позволява проследяване на тяхното здраве и развитие и след изписването от неонатологичното отделение.
По думите ѝ проследяването би трябвало да продължава поне до 2–3-годишна възраст, а при необходимост и по-дълго. Подобна система би дала възможност на специалистите да следят развитието на децата и своевременно да установяват потребността от допълнителна медицинска или друга специализирана помощ.
Историята на Симона – 900 грама, които се превърнаха в 10 медала
Може би най-силният момент от разговора е срещата на проф. Слънчева с едно от децата, за които тя се е грижила като новородено.
Симона се е родила с тегло едва 900 грама и е прекарала три месеца в неонатологията под грижите на екипа.
Днес тя е на осем години и половина.
И има 10 медала по художествена гимнастика.
За проф. Слънчева тази среща е много повече от емоционална изненада. Тя е нагледно доказателство защо неонатолозите продължават да работят, дори когато началото изглежда толкова трудно.
От 900 грама до дете, което спортува, печели медали и има своето бъдеще.
Зад този път стоят три месеца медицинска грижа, знания, постоянство и работа на цял екип.
Но стоят и още нещо – вярата, че този малък човек заслужава своя шанс.
Защото всеки нов живот заслужава шанс
Историята на Симона е само една от многото, които показват смисъла на неонатологията.
А посланията на проф. Слънчева напомнят, че грижата за детето започва много преди то да напусне неонатологичното отделение. Тя включва превенция, ваксинопрофилактика, информирани родители, проследяване и сътрудничество между различните медицински специалности.
Медицината, базирана на доказателства, не е просто професионален принцип. Тя е общ дълг към децата.
А за неонатолозите този дълг започва още с първия дъх.