Д-р Гергана Топалова е български педиатър и през последните 13 години работи във Великобритания. Завършва медицина в България, където взима и специалността си, работила е в Инфекциозна болница в София. След като заминава във Великобритания практикува като педиатър на различни нива на старшинство. Последната ѝ длъжност е в неонатологичното отделение на Saint Mary’s Hospital в Манчестър, където работи от 8 месеца. По повод Световния ден на кенгуру-грижата, 15 май, тя се свърза с Фондация “Нашите недоносени деца”, водена от желанието да сподели своя опит в грижите за най-мъничките пациенти, в сравнение с практиките в България. За да може той да бъде полезен на колегите ѝ у нас и защото вярва, че кенгуру-грижата и семейно-ориентираната грижа са не просто иновативен подход, а новият стандарт в неонатологията. Опитът й сочи, че ползите са доказано положителни и за родителите, и за медицинските специалисти и персонал.
Д-р Топалова, какво Ви провокира да говорите именно за кенгуру-грижите и семейно-интегрираната грижа?
Поводът е Световният ден на кенгуру-грижите – практика, която е част от по-широкия модел на семейно-интегрирана грижа. Работя в неонатологичното отделение на болницата St. Mary’s в Манчестър – регионален хирургичен център, с над 1600 годишни приема на новородени. Там този модел е основополагащ за начина, по който се грижим за бебетата и техните семейства. Видях колко добре работи и колко различна може да бъде грижата, ако родителите са активни участници в нея. Иска ми се този опит да достигне до повече колеги и родители в България.
Как е интегрирана тази практика във вашата болница?
При нас това не е просто практика – това е философия на грижата. От родителите се очаква и се изисква да бъдат при децата си, ако не дононощно, то поне ежедневно. Те имат право да бъдат при децата си, когато пожелаят и за колкото време поискат, и това е нещо, което ние насърчаваме.Тази подготовка за присъствието на родителите до децата започва още преди раждането, особено ако знаем, че детето ще се роди преждевременно и се очаква дългосрочен престой в отделението. Родителите идват на посещение и една от старшите сестри им показва къде са кувьозите, стаята за родители, стаята за кърмене, къде е млечната кухня, дори къде са тоалетните…
Има едно видео, което най-лесно ще покаже какво се случва в родилното отделение от гледна точка на родителите. Видеото е показва разходка в неонатологичното отделение и е насочено основно към родителите. И е направено, най-вече защото от тях се очаква да запомнят пътя натам и да присъстват почти денонощно.
ПЪЛНОТО ИНТЕРВЮ С Д-Р ТОПАЛОВА ЧЕТЕТЕ В САЙТА НА ФОНДАЦИЯ „НАШИТЕ НЕДОНОСЕНИ ДЕЦА“ – ТУК