Алгоритъм за ентерално хранене на доносени и недоносени новородени деца

Потребности от енергия, вода и основни хранителни вещества при доносени и недоносени деца

 

В повечето случаи 100-130 kcal/kg дневно обезпечават енергийния баланс. Недоносените, особено тези с хронични заболявания (напр. БПД) имат завишени енергийни потребности, достигащи 160-180 kcal/kg.

Потребностите от вода при доносени  и недоносени в периода на новороденото са динамични (вж. табл 1.).

Тегло при раждане (g) Потребности от вода в ml/kg/24h

според теглото и постнат. възраст

  1-2 ден 3-7 ден 8-30 ден
<750 100-200 120-200 120-180
750-1000 80-150 100-150 120-180
1001-1500 60-100 80-150 120-150
>1500 60-70 100-150 120-150
>2500 30-60 90-150 120-150

Табл. 1. Потребности от вода през първия месец.

 

 

Потребностите от енергия и основни хранителни вещества са отразени на табл. 2. Потребностите от останалите хранителни ингредиенти (минерали, микроелементи, витамини и др.) са описани в ръководствата по хранене. Особено важен е приемът на незаменимите хранителни вещества, особено есенциалните аминокиселини и полиненаситените мастни киселини.

Дневни нужди от енергия и основни хранителни вещества Недоносени    Доно-

сени до 1 мес.

0 – 7дни 7 дни до термина термин – 1 година
Енергия (kcal/kg) 70 – 80 105 – 135 100 – 120 100 – 120
Белтък (g/kg) 1.0 – 3.0 3.0 – 3.6 2.2 2.0
Мазнини (g/kg) 0.5 – 3.6 4.5 – 6.8 4.4 – 7.3  
Въглехидрати (g/kg) 5.0 – 20.0 7.5 – 15.5 7.5 – 15.5  
Натрий (mmol/kg) 2-5 2-3
Калий (mmol/kg) 1-3 1-3
Калций (mg/kg) 120-140 55-120
Фосфор (mg/kg) 60-90 30-75

     Табл. 2. Потребности от енергия и основни хранителни вещества.

 

Естествено хранене

  1. Практическо провеждане на кърменето при здрави доносени деца

Новородените следва да се закърмват възможно по-рано (при желание се слагат на гърдите на майката в родилната зала), не по-късно от първия час след раждането. Препоръчваното децентрализирано отглеждане в родилния дом (новороденото е постоянно в болничната стая на майката) стимулира свободното кърмене на 2.5-3 часа (8-10 пъти дневно). В първите дни, с оглед стимулиране на лактацията, се препоръчва кърмене от двете гърди по около 15 минути от всяка гърда.

Възприети и въвеждани у нас са осъвременените през 2018 г. „10 стъпки на СЗО към успешно кърмене“, а именно:

  • Наличие на писмени насоки за поощряване на кърменето, с които редовно да се запознава целият персонал на заведението.
  • Всички сътрудници да бъдат обучени теоретически и практически, за да могат да изпълняват основните насоки за поощряване на кърменето.
  • Всички бременни жени да бъдат информирани за предимствата и практическото осъществяване на кърменето.
  • Да се дава възможност на майките да слагат детето на гърдата още в първите минути след раждане.
  • Персоналът да обяснява конкретно на майките как да слагат бебето на гърдата и как да запазят и стимулират производството на мляко дори при раздяла с детето си.
  • На новородените да не се дават нито течности, нито други храни като добавка към майчиното мляко, ако това не се препоръчва по здравословни причини.
  • Майките и децата трябва да бъдат настанявани заедно и да не бъдат разделяни.
  • Персоналът да окуражава майките да кърмят бебетата според потребностите им.
  • На кърмачетата да не се дават гумени биберони или залъгалки.
  • Да се поощрява създаването на групи за кърмене и да се осигурява контакт на майките с тези групи при изписването от болницата или родилния дом.

 

  1. Необходими добавки при кърмени новородени деца

Витамин Д. У нас е установена висока честота на майчиния Вит. Д дефицит, водещ до ниско съдържание на витамин Д в кърмата. Поради това се препоръчва ежедневна медикаментозна добавка от 1000 IU витамин Д при доносени деца след 30-ия ден. При недоносените профилактиката на остеопенията на недоносените и рахита се започва по-рано – 7-10 ден с ежедневен прием на 2000 IU витамин Д.

Витамин К. Виж „Алгоритъм за профилактика на хеморагичната болест на новороденото с Вит. К”.

Желязо. Преждевременно родените деца, както и тези с ниско тегло при раждането имат недостатъчни железни запаси натрупани през бременността. При тях дефицитът на желязо се изявява още през първите 1-2 месеца и следва той да бъде профилактиран и своевременно коригиран чрез медикаментозна добавка на желязо в същите срокове (вж. „Диагностично-лечебен алгоритъм за лечение и профилактика на анемии при недоносени деца.”).

 

  1. Противопоказания за кърмене

Общоприети са следните противопоказания за кърмене:

  • Нелекувана активна туберкулоза;
  • Активни херпетични лезии по гърдата на майката до момента на заздравяването им. Гениталният херпес не е противопоказание за кърмене;
  • Заразяване на майката с HIV вирус и HTLV вирус от I и II тип;
  • Вродени ензимопатии: Галактоземия и при вродени дефекти в окисляването на мастните киселини, вродена лактозна недостатъчност и др.;
  • Наркотична зависимост у майката;
  • Приложение на майката на диагностични и терапевтични радиоактивни изотопи и цитостатични средства;
  • Кърмене не се препоръчва при прием от майката и на някои други медикаменти. Информация относно преминаването на медикамента в кърмата и препоръките за кърмене се съдържа в „Кратката характеристика” на съответния продукт.

 

  1. Събиране и съхранение на кърмата. Донорска кърма

Майките, които и имат кърма, но по някаква причина не могат непосредствено да кърмят децата си, следва да се изцеждат и да съхраняват кърмата. Изцеждането на гърдите се извършва 6-8 пъти дневно. Изцедената кърма може да се ползва за хранене до 2 часа след изцеждането ѝ без допълнителна обработка. Тя може да се съхранява в хладилник за 24 часа при 4°С, в стерилни съдове. Претопля се еднократно, непосредствено преди употреба. Дълготрайното съхранение е възможно във фризер при температура -18°С, за срок до 3 месеца, като се препоръчват специални еднократни контейнери за кърма. Дълбоко замразената кърма следва да се размразява бавно, на водна баня, в топла (но не гореща) вода или на стайна температура.

Донорска кърма. СЗО препоръчва ползването на кърма, особено за недоносени деца, когато не е налице кърма от собствената майка. Донорска кърма се приготвя в централизирани млечни банки, работещи при стриктен протокол за обработка, съхранение и реализация на кърмата. У нас донорска кърма се ползва ограничено, тъй като функционира само една банка за майчина кърма в гр. София.

 

Хранене с млека за кърмачета

Видове млека за кърмачета. Различават стандартни и специализирани млека за новородени и кърмачета. Стандартните млека са предназначени за дохранване или хранене на здрави новородени. Различават млека за употреба до и след 6 месечна възраст.

Специализираните млека се ползват при новородени със специални нужди или заболявания. Към тях спадат:

  • Млека за недоносени деца (premature) и такива за хранене на недоносени деца след изписването в къщи (post-discharge formula);
  • Хипоалгергенни млека: частични и екстензивни хидролизати и аминокиселинни смеси;
  • Ниско- и безлактозни млека;
  • Специализирани млека при различни вродени веществообменни заболявания като фенилкетонурия, галактоземия и др.

 

Хранене на недоносеното дете

Видове млека, ползвани за хранене на недоносени деца (табл. 3).

На 100 мл Кърма за недоносени Обогатена кърма Мляко за недоносени Частичен хидролизат Екстензивен

хидролизат

Енергия kcal 70 86 80 68 67 – 70
Белтъци g 1.8 2.6 2.5 1.86 1.6 – 1.9
Мазнини g 4.0 4.0 4.4 3.74 2.6 – 3.5
Въглех. g 7.0 10.0 7.6 6.9 7.3 – 9.5
Лактоза g 7.0 7.0 6.2    
Ca mg 22 86 120 71 51 – 63
P mg 14 58 66 50  

Табл. 3 Енергия и хранителни вещества в храните, използвани при недоносени деца.

 

Майчината кърма е най-добрата храна за недоносените. След раждането на недоносено дете тя по-дълго време наподобява коластра – с по-високо съдържание на белтъци, ненаситени мастни киселини, минерали, витамини и имунни фактори. Недоносените деца следва и в болнични условия да се хранят с кърма от собствените им майки, независимо от метода: сондово хранене, ползване на биберон или кърмене. Ако това е невъзможно и майката е трайно отделена от детето, тя трябва да стимулира лактацията си, като се изцежда редовно, а кърмата се замразява дълбоко във фризер (-18°С) за последваща употреба.

 

Обогатители на кърмата – нативната кърма не може да задоволи високите хранителни потребности на децата с много ниска телесна маса (<1500 g), което понякога води до поднормен растеж. В болнични условия това се коригира чрез обогатяване на кърмата. Обогатителите на кърма са многокомпонентни продукти, които съдържат белтък, въглехидрати, калций, фосфор, мастно- и водоразтворими витамини и микроелементи. В обогатената кърма белтъчините достигат 2,4 g/l, а енергийната плътност се увеличава от 70 на 85 ккал/100 мл. Допълнителният калций и фосфор способстват минерализацията на костите.

Обогатяване на кърмата се препоръчва при:

  • Деца, родени преди 34-та г. с. или с тегло под 1500 г.;
  • Недоносени, подложени на продължително тотално парентерално хранене;
  • Деца с нутритивни проблеми и поднормен растеж.

Назначението и приложението на обогатители е обект на стриктен лекарски контрол!

Специализирани млека за недоносени – в сравнение със стандартните млека за доносени новородени, те са с повишена енергийна плътност до 80 kcal/100 ml и повишено съдържание на белтък до 2.6 g/100 ml. Съдържат добавки от макро- и микроелементи и витамини. Препоръчват се за хранене на недоносени до достигане на 50 седмици постконцептуална възраст (2.5 месеца след термина). При екстремно недоносени деца и такива с повишени (поради заболяване) енергийни нужди, специализираните млека за недоносени могат да се прилагат и до достигане на 6 месеца коригирана възраст.

Предимствата в състава на специализираните млека за недоносени в сравнение със стандартни млека за доносени са:

  • По-високо калорийно съдържание при относително нисък осмоларитет – 280 – 320 mOsm/kg;
  • По-високо белтъчно съдържание, позволяващо приемане на 3 г/кг/24 ч белтък при хранене в обем 150 ml/kg/дневно. Увеличаването на белтъчния прием над 4 g/kg/дневно не води до по-нататъшно ускоряване на растежа и не се препоръчва;
  • Въглехидратите са представени от лактоза, но и от високомолекулни глюкозни полимери, което намалява осмоларитета на храната;
  • Добавени са дълговерижни полиненаситени мастни киселини, особено важни за развитието на мозъка;
  • По-високо съдържание на калций и фосфор.

 

Практическо провеждане на храненето при недоносените

Оралният прием на храна при недоносените следва да започне възможно най-рано след стабилизиране на основните жизнени функции, за препоръчване още през 1-ия ден, не по-късно от 3-ия ден. При децата с изразена недоносеност през първите дни се прилага т.нар. „трофично” или „минимално” хранене. То представлява ентерален внос на малки количества кърма или мляко (5-10 ml/kg дневно), разпределено в 8-12 приема. Трофичното хранене повлиява благоприятно толеранса към млякото, чернодробната функция, костния метаболизъм и растежа. Най-незрелите недоносени се захранват с 1 мл мляко на прием (5-10 ml/kg дневно), като дозата постепенно се увеличава с оглед достигане към 5-ия ден количество от 20 ml/kg/дневно. (табл. 4).

Целта е към 15-ия ден да се премине от допълващо парентерално към пълноценно ентерално хранене на недоносеното дете.

Недоносените деца <35-та г.с. започват да се хранят със сонда, поради слабия си сукателен рефлекс, бързата уморяемост и лошата координация сукане – гълтане.

Дни хранене ml мляко на прием Брой хранения ml мляко

дневно

1 1 6 6
2 1 6 6
3 1 6 6
4 1.5 8-12 12
5 2-3 8-12 24
7 4-6 8-12 48
9 6-9 8-12 72
11 8-12 8-12 96
13 10-15 8-12 120
15 12-18 8-12 144

Табл. 4. Трофично хранене при деца родени с тегло ≤ 750 g.

 

Индикация за хранене със сонда е и съпътстващата патология – напр. ХМБ. Препоръчва се поставяне на постоянна назогастрална сонда, която се подменя по установен в съответното звено режим – 2-3 пъти седмично. Предпочита се болусният тип хранене. Той стимулира по-добре отделянето на хормони и ензими и е свързан с по-добър хранителен толеранс. При деца със склонност към повръщане може да се опита гравитационно хранене с продължителност около 15 мин. При него кърмата изтича през сондата бавно под собствената си тежест. Много рядко се налага постоянно сондово хранене с перфузор.

Очакваните проблеми при провеждане на храненето на недоносени е нарушеният хранителен толеранс. Началната му изява е повишаване на количеството на остатъчното стомашно съдържимо. Обем от 1-3 мл се счита за норма. Обем до 30% от назначената храна е индикация за пропускане на едно хранене или намаляване на еднократната порция. Остатъчно стомашно съдържимо над 50% от порцията е индикация за преустановяване на храненето за 6 или повече часа в зависимост от състоянието. Ако количеството на храната не се намали, детето започва да повръща с опасност от аспирация на храна.

Децата с НТМР често се изписват вкъщи с поднормена за възрастта телесна маса, като през последните дни от болничното лечение те се хранят 7-8 кратно. Важно е установеният в болницата режим и начин на хранене да бъдат продължени вкъщи. Препоръчва се недоносените да се хранят с млека за недоносени до достигане на 50 седмици постконцептуална възраст (2.5 месеца след термина). С оглед постигане на оптимален тегловен прираст при недоносени се допуска през първите месеци 8-кратно хранене без нощна пауза. До постигане на траен и стабилен тегловен прираст и хранителен режим, храненето следва да е настоятелно, без да е прекомерно. Недоносените деца следва да се захранват (заместване на кърмата с немлечни храни) в същите срокове както доносените, т. е. между 17-та и 26-та седмица, но съобразно коригираната си възраст, изчислена спрямо термина на детето. Препоръчва се първата захранваща храна да е каша.

 

Оценка на храненето при новороденото дете

Тя е съществена част от ежедневния клиничен преглед, оценяващ анамнезата, зрелостта, общото състояние на детето и наличето на заболявания, променящи както целите, така и практическото провеждане на храненето (НЕК, БПД, мозъчно увреждане, сепсис и др). Освен тези данни, нутритивния статус включва:

Антропометрични показатели. Измерването на телесната маса се извършва ежедневно, а на ръста и обиколката на главата – един път седмично. Задължително е ползването на сертифицирани везни и ръстомери и стандартна методика, която е описана в ръководствата за сестрински и акушерски грижи. Удачно е показателите да се нанасят на растежни криви, което улеснява динамичната им оценка. При екстремно недоносените се ползват кривите на Fenton https://www.pdffiller.com/237089070-91897_fenton_growth_chart_girl (Фиг. 1), които позволяват оценка на теглото ръста и обиколката на главата от 22 до 50 г.с. При по-големите деца може да се ползват и растежните криви на СЗО за недоносени, съобразно пола, които са за деца от 28 до 64 г.с. https://www.who.int/tools/child-growth-standards/standards.

През първите 2 месеца след изписването вкъщи на рискови новородени деца антропометрията следва да се извършва на 15 дни или по-често при нужда, а впоследствие ежемесечно.

Биохимични показатели. Биомаркерите, отразяващи нутритивния статус са екстензивно проучвани и многобройни. Значение за практиката имат следните показатели:

  • Кръвната картина: Нg, Ht;
  • Биохимия: кръвна захар, урея, Са, P, алкална фосфатаза;
  • Йонограма: Na, Cl, K.

Описаните показатели се проследяват ежеседмично и по-често при нужда.

 

Рационалното хранене цели постигане на адекватен растеж (независимо от наличието на съпътстващи заболявания), съчетан с нормален метаболизъм и силен имунитет. Това са условия за адекватно соматично и умствено развитие на детето.